12.10.2017 г., 23:46 ч.
Котва
Зимата идва с усмивка.
Асоциално намигвам на вените си.
Ръцете ми плачат.
Студът вали над града.
Навсякъде има реклами.
Васил пише поезия.
Летя със снега.
Стъпалата ми ги няма.
Слънцето мирише на праскови.
Не знаех че е толкова тежко
да си затворен във тяло.
Само те тегли към земята.
Асоциално намигвам на вените си.
Ръцете ми плачат.
Студът вали над града.
Навсякъде има реклами.
Васил пише поезия.
Летя със снега.
Стъпалата ми ги няма.
Слънцето мирише на праскови.
Не знаех че е толкова тежко
да си затворен във тяло.
Само те тегли към земята.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Ивона Иванова Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
