5 sept 2008, 1:30

Коварна съпруга

  Poesía
687 0 5
 

Късметлия съм голям

Че цигара не паля

Не се поддавам дори да остана сам

Че нашите по мене метлата ще запалят

 

Цигарата е бавна отрова

тя е голямо престъпление

за което не се влиза в затвора

а в гроба след твоето погребение

 

тя съсипва ми живота

стар и сбръчкан ме прави

такъв урок с нея си дава идиота

че до смъртта си не ще го забрави

 

за какво ми е живота да си провалям

и така да каня смъртта в моя дом

близо до нея бавно да остарявам

и накрая тя да ми даде друг подслон

 

без цигара животът е прекрасен

той е планина и морски брегове

а с нея денят ми е ужасен

с болки в белите дробове

 

 

 

приема ли бяла цигара

нагърбвам се с важно задължение

да се крия и да не вдигам нашите под пара

и да не намеря някога своето унищожение

 

всеки ден с тази мисъл да ставам

как на нашите да кажа

че верен на цигарата оставам

и тогава те играта да ми разкажат

 

такава коварна съпруга като нея

няма никога да приемат

а само яростно ще побеснеят

и досегашното ми щастие ще отнемат

 

не не искам такъв бой да ми опънат

че знам какво ще последва от това

след като зверски тялото ми разпънат

цигара не ще видя от сутринта до вечерта

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таник Танев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хуху,на мене ми беше много забавно стихчето,смехът дига настроението,така че мерси...пиши си,остани оптимист и непушач...и браво.
  • Допадна ми! Поздравления!
  • Може би ще звучи по добре "...такава коварна снаха,като нея..."
    Иначе на мен ми допада.
    Поздрав и от мен!!!Дано никога не се поддадеш на изкушението.
  • Много е сполучливо,става като вид психоатака срещу пушачите,ще го покажа на майка си!Поздрав!!!
  • От всяко нещо не става стихотворение, приятелче. Цигара или не, всеки сам си решава.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...