Късметлия съм голям
Че цигара не паля
Не се поддавам дори да остана сам
Че нашите по мене метлата ще запалят
Цигарата е бавна отрова
тя е голямо престъпление
за което не се влиза в затвора
а в гроба след твоето погребение
тя съсипва ми живота
стар и сбръчкан ме прави
такъв урок с нея си дава идиота
че до смъртта си не ще го забрави
за какво ми е живота да си провалям
и така да каня смъртта в моя дом
близо до нея бавно да остарявам
и накрая тя да ми даде друг подслон
без цигара животът е прекрасен
той е планина и морски брегове
а с нея денят ми е ужасен
с болки в белите дробове
приема ли бяла цигара
нагърбвам се с важно задължение
да се крия и да не вдигам нашите под пара
и да не намеря някога своето унищожение
всеки ден с тази мисъл да ставам
как на нашите да кажа
че верен на цигарата оставам
и тогава те играта да ми разкажат
такава коварна съпруга като нея
няма никога да приемат
а само яростно ще побеснеят
и досегашното ми щастие ще отнемат
не не искам такъв бой да ми опънат
че знам какво ще последва от това
след като зверски тялото ми разпънат
цигара не ще видя от сутринта до вечерта
© Таник Танев Всички права запазени