5.09.2008 г., 1:30

Коварна съпруга

676 0 5
 

Късметлия съм голям

Че цигара не паля

Не се поддавам дори да остана сам

Че нашите по мене метлата ще запалят

 

Цигарата е бавна отрова

тя е голямо престъпление

за което не се влиза в затвора

а в гроба след твоето погребение

 

тя съсипва ми живота

стар и сбръчкан ме прави

такъв урок с нея си дава идиота

че до смъртта си не ще го забрави

 

за какво ми е живота да си провалям

и така да каня смъртта в моя дом

близо до нея бавно да остарявам

и накрая тя да ми даде друг подслон

 

без цигара животът е прекрасен

той е планина и морски брегове

а с нея денят ми е ужасен

с болки в белите дробове

 

 

 

приема ли бяла цигара

нагърбвам се с важно задължение

да се крия и да не вдигам нашите под пара

и да не намеря някога своето унищожение

 

всеки ден с тази мисъл да ставам

как на нашите да кажа

че верен на цигарата оставам

и тогава те играта да ми разкажат

 

такава коварна съпруга като нея

няма никога да приемат

а само яростно ще побеснеят

и досегашното ми щастие ще отнемат

 

не не искам такъв бой да ми опънат

че знам какво ще последва от това

след като зверски тялото ми разпънат

цигара не ще видя от сутринта до вечерта

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таник Танев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хуху,на мене ми беше много забавно стихчето,смехът дига настроението,така че мерси...пиши си,остани оптимист и непушач...и браво.
  • Допадна ми! Поздравления!
  • Може би ще звучи по добре "...такава коварна снаха,като нея..."
    Иначе на мен ми допада.
    Поздрав и от мен!!!Дано никога не се поддадеш на изкушението.
  • Много е сполучливо,става като вид психоатака срещу пушачите,ще го покажа на майка си!Поздрав!!!
  • От всяко нещо не става стихотворение, приятелче. Цигара или не, всеки сам си решава.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...