31 ago 2006, 1:38

Коя си ти

  Poesía
1.5K 0 2
Коя си ти незнайна и далечна,
пристигаща от топлото поле,
и ти ли търсиш своята съдба предвечна,
по картата на нощното  небе?

И ти ли гледаш и гадаеш,
спряла се на кръстопът кат мен
и мислиш си за участта си тежка,
чувствата превърнала във плен?

Коя си ти, незнайна непозната,
откъде пристигаш, накъде вървиш
препъвана на всяка крачка,
затворила очи, защо мълчиш?

Да не види някой сълзите стаени,
в ъглите на ресниците добри,
сама кат мен и ти ли търсиш
всред хората орисаните бъднини?

Не зная, но се питам, виждам -
в съдбата си приличаш ти на мен,
вземи ръката ми протегната,
тръгни по пътищата редом с мен.

Незнайни двама ще пребродим,
полята ний през цялата земя
и някъде, когато спрели уморени
с надежда ще открием радостта.




























¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марина Кавалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...