Aug 31, 2006, 1:38 AM

Коя си ти

  Poetry
1.5K 0 2
Коя си ти незнайна и далечна,
пристигаща от топлото поле,
и ти ли търсиш своята съдба предвечна,
по картата на нощното  небе?

И ти ли гледаш и гадаеш,
спряла се на кръстопът кат мен
и мислиш си за участта си тежка,
чувствата превърнала във плен?

Коя си ти, незнайна непозната,
откъде пристигаш, накъде вървиш
препъвана на всяка крачка,
затворила очи, защо мълчиш?

Да не види някой сълзите стаени,
в ъглите на ресниците добри,
сама кат мен и ти ли търсиш
всред хората орисаните бъднини?

Не зная, но се питам, виждам -
в съдбата си приличаш ти на мен,
вземи ръката ми протегната,
тръгни по пътищата редом с мен.

Незнайни двама ще пребродим,
полята ний през цялата земя
и някъде, когато спрели уморени
с надежда ще открием радостта.




























Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина Кавалова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...