Коя си ти незнайна и далечна,
пристигаща от топлото поле,
и ти ли търсиш своята съдба предвечна,
по картата на нощното  небе?

И ти ли гледаш и гадаеш,
спряла се на кръстопът кат мен
и мислиш си за участта си тежка,
чувствата превърнала във плен?

Коя си ти, незнайна непозната,
откъде пристигаш, накъде вървиш
препъвана на всяка крачка,
затворила очи, защо мълчиш?

Да не види някой сълзите стаени,
в ъглите на ресниците добри,
сама кат мен и ти ли търсиш
всред хората орисаните бъднини?

Не зная, но се питам, виждам -
в съдбата си приличаш ти на мен,
вземи ръката ми протегната,
тръгни по пътищата редом с мен.

Незнайни двама ще пребродим,
полята ний през цялата земя
и някъде, когато спрели уморени
с надежда ще открием радостта.