За тебе аз съм "Слънце",
за него - "Бодил трънлив".
За тебе аз съм "Сладурче",
за него - "Жената темерут"!
Когато си ядосан - не ми звъниш,
а той звъни - за да ме ядоса,
със тебе се успокоявам аз,
а щом съм с него - успокоително ми трябва!
Усмивките ми за теб са искрени,
а за него са изтръгнати насила,
с теб разбираме се само с поглед,
а за него винаги оставам наразбрана!
Часовете с теб отлитат за секунда,
а с него секундите ми сякаш са години,
с теб сълзите ми щастливи са,
а с него са - измъчени сълзи!
Ти караш ме да бъда себе си,
а той отнема мойта самоличност,
ти вярваш в мен, в това, което съм,
а той не вярва, даже ме потиска!
Коя съм всъшност аз:
твоето усмихнато слънце
с детска и чиста душа,
което на всички помага,
без да иска нищо в замяна;
или онази намръщена жена,
която е нервна и все се кара,
за всичко тя е виновна
и остава пак неразбрана.
Коя съм всъшност аз?
© Полина Томова Todos los derechos reservados