Крадец

18 ago 2010, 19:36

Poesía » Otra

770 0 4

Той плачеше нощем с откраднати сълзи,

а денем бленуваше чужди мечти.

Крадеше усмивки и бягаше бързо

от погледи чужди, от чужди очи

и гонеше вятъра в чужди пътеки,

преследваше някой по нечии следи.

Денят му започваше там, откъдето

за другите вече изгряват звезди.

Откраднати думи, откраднати мисли,

откраднати ласки и чужда любов -

живееше там ден след ден, без да мисли,

живееше своя откраднат живот.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.