Той плачеше нощем с откраднати сълзи,
а денем бленуваше чужди мечти.
Крадеше усмивки и бягаше бързо
от погледи чужди, от чужди очи
и гонеше вятъра в чужди пътеки,
преследваше някой по нечии следи.
Денят му започваше там, откъдето
за другите вече изгряват звезди.
Откраднати думи, откраднати мисли,
откраднати ласки и чужда любов -
живееше там ден след ден, без да мисли,
живееше своя откраднат живот.