Той плачеше нощем с откраднати сълзи,
а денем бленуваше чужди мечти.
Крадеше усмивки и бягаше бързо
от погледи чужди, от чужди очи
и гонеше вятъра в чужди пътеки,
преследваше някой по нечии следи.
Денят му започваше там, откъдето
за другите вече изгряват звезди.
Откраднати думи, откраднати мисли,
откраднати ласки и чужда любов -
живееше там ден след ден, без да мисли,
живееше своя откраднат живот.
© Белослава All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
