1 sept 2007, 15:03

~Крадла

  Poesía
835 0 3
~Любими... дали познато ти е туй?
Сълзите и смеха на листата...
Недей слуха напъва. Със сърце - чуй.
Точно тук... усети ми тъгата.

Ръце... малки, изтощени протягам.
Не теб да докосна, а душата.
За открадната топлина се надявам.
Студен е... допирът под крилата.

Крада от теб, чувства различни.
Знам, че сам не ще ми ги дадеш.
Крада, чувства твърде лични.
Защото знам, че скоро ще ги погребеш.

Още малко топлина си свих.
Крада от теб, чувства и слова.
И болката ти цялата я изпих.
За да не е моята... сама.

Горда не съм, нито пък щастлива.
От заблудата... не се плаша, не тичам.
Чувам как измамата... ми се присмива.
Но крада от теб, защото те обичам.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....