ani4ka (Ангелина Петкова)
100 363
18 mar 2005, 12:29

Край 

  Poesía
964 0 2

Пропаста е тъй голяма,
а обърна ли се изход няма.
Блясъкът в очите спира.
Дъхът замира.
Тялото умира.
Очите говорят, езикът мълчи.
Всичко се стапя, мен ме боли.
Поредната болка във мене гори.
Изход не виждам, навред е тъма.
Потапям се в мрака с кристална сълза.
Нека тя ми напомня за светлия час,
когато с теб бях, с теб живях
и за тебе умрях.

© Ангелина Петкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • браво ани!много ми харесва!
  • Ани ,та ти само на 17 .
    Любовта е радост и сила,а болката ,коята поражда понякога наистина е непоносима.Но горе главата момиче.А от мен 6 за това че си успяла да я опишеш.
Propuestas
: ??:??