Край

18 mar 2005, 12:29

Poesía

1034 0 2

Пропаста е тъй голяма,
а обърна ли се изход няма.
Блясъкът в очите спира.
Дъхът замира.
Тялото умира.
Очите говорят, езикът мълчи.
Всичко се стапя, мен ме боли.
Поредната болка във мене гори.
Изход не виждам, навред е тъма.
Потапям се в мрака с кристална сълза.
Нека тя ми напомня за светлия час,
когато с теб бях, с теб живях ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Край

Искате да прочетете повече?

Propuestas