Край
Страх безумен ме обзема,
живота той - от мен отнема.
Срещу него не мога да се боря,
в тялото ми той сипе отрова.
Не виждам смисъл битката до край да доведа,
как бих могъл злото сам да победя?
Ето, и желанието за борба се изпари,
духът на войн също се сломи.
Животворните сили тялото напускат,
мислите бясно към смъртта препускат.
Само сърцето не спира да се бори,
битката да продължа то жално моли.
Неговият зов обаче глух остава
и то в обятията на мрака се отдава.
Последният лъч светлина в мен изгасна
и остана тъмнината тъй ужасна.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Дамян Атанасов Todos los derechos reservados
