sweet_dream`s (Мария Амбова)
93 227
22 mar 2006, 10:57

Край 

  Poesía
835 0 3

Край

 

Гледаш ме в очите

и казваш,че не ме обичаш,

не помниш вече дните,

когато в мен се вричаше.


Навеждам поглед към Земята

и нищо не изричам вече,

само по изражението да лицата

се разбрахме да се разделим далече.


Този ден отмина,

а мен все тъй жестоко ме боли,

любовта в теб истина,

а сърцето мое ти разби.


Почнах аз да свиквам,

да се примирявам с таз съдба,

трудно аз обиквам,

но и трудно губя в любовта.


Но защо започна да звъниш,
не искам да те чувам вече

едва ли ти за мен тъжиш,

разбрах, че заминаваш надалече.


Така ще бъде най – добре

дори от мъка да боли,

неискам и да знам къде,

далеч без мен щастлив бъди.


И нека вече да не виждам

теб и твоите очи,

никак аз не ти завиждам,

просто си тръгни и замълчи.

© Мария Амбова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??