Край
Край
Гледаш ме в очите
и казваш,че не ме обичаш,
не помниш вече дните,
когато в мен се вричаше.
Навеждам поглед към Земята
и нищо не изричам вече,
само по изражението да лицата
се разбрахме да се разделим далече.
Този ден отмина,
а мен все тъй жестоко ме боли,
любовта в теб истина,
а сърцето мое ти разби.
Почнах аз да свиквам,
да се примирявам с таз съдба,
трудно аз обиквам,
но и трудно губя в любовта.
Но защо започна да звъниш,
не искам да те чувам вече
едва ли ти за мен тъжиш,
разбрах, че заминаваш надалече.
Така ще бъде най – добре
дори от мъка да боли,
неискам и да знам къде,
далеч без мен щастлив бъди.
И нека вече да не виждам
теб и твоите очи,
никак аз не ти завиждам,
просто си тръгни и замълчи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Амбова Все права защищены
