13 jun 2019, 9:03

Край брега на морето

963 4 3

 

Тук, край брега на морето, 

времето е сякаш спряло 

и душата ми притихнала 

е заедно с морето, а то 

нашепва ни тихо, че есента

пристигнала е вече.

 

Тук, край брега на морето,

пристъпвам бавно, а то сякаш

ме поглъща и кара ме да мисля

за една усмивка топла

останала в съзнанието ми 

като част от вечността. 

 

Тук, край брега на морето, 

сърцето ми завинаги остава 

и напомня ми с наслада 

за една сияеща душа.

                              

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това е стихотворение посветено на отминалото лято. Благодаря!
  • Добре дошла в сайта, Мария!
    Стихотворението е пропито с носталгия край морето в есенната му чувственост.
    Наближава лятото и е хубаво поетично да споделиш за морето през лятото!
    Хубаво пишеш! Продължавай!
  • Казано е най-важното тук. По начина, по който обичам.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...