13 jun 2019, 9:03

Край брега на морето

962 4 3

 

Тук, край брега на морето, 

времето е сякаш спряло 

и душата ми притихнала 

е заедно с морето, а то 

нашепва ни тихо, че есента

пристигнала е вече.

 

Тук, край брега на морето,

пристъпвам бавно, а то сякаш

ме поглъща и кара ме да мисля

за една усмивка топла

останала в съзнанието ми 

като част от вечността. 

 

Тук, край брега на морето, 

сърцето ми завинаги остава 

и напомня ми с наслада 

за една сияеща душа.

                              

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това е стихотворение посветено на отминалото лято. Благодаря!
  • Добре дошла в сайта, Мария!
    Стихотворението е пропито с носталгия край морето в есенната му чувственост.
    Наближава лятото и е хубаво поетично да споделиш за морето през лятото!
    Хубаво пишеш! Продължавай!
  • Казано е най-важното тук. По начина, по който обичам.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...