13 июн. 2019 г., 09:03

Край брега на морето

960 4 3

 

Тук, край брега на морето, 

времето е сякаш спряло 

и душата ми притихнала 

е заедно с морето, а то 

нашепва ни тихо, че есента

пристигнала е вече.

 

Тук, край брега на морето,

пристъпвам бавно, а то сякаш

ме поглъща и кара ме да мисля

за една усмивка топла

останала в съзнанието ми 

като част от вечността. 

 

Тук, край брега на морето, 

сърцето ми завинаги остава 

и напомня ми с наслада 

за една сияеща душа.

                              

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това е стихотворение посветено на отминалото лято. Благодаря!
  • Добре дошла в сайта, Мария!
    Стихотворението е пропито с носталгия край морето в есенната му чувственост.
    Наближава лятото и е хубаво поетично да споделиш за морето през лятото!
    Хубаво пишеш! Продължавай!
  • Казано е най-важното тук. По начина, по който обичам.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...