Aneta_kz (Анета) Aneta_kz (Анета)
10 511
27 ago 2007, 10:45

Крайбрежна вечер

  Poesía
779 0 22
Самотна вечер. Гларуси крещят.Самотни, бели чайките пригласят.В безбрежно ярко синьото небе,след облаците леко се понасят!

Пъстрее залеза. Небето ослепя.Луната стария си път намира.Слънцето си тръгва за дома-(девица в манастира се прибира)!

Край пясъчната фигура на плажаразмиват се в самотност две следи.А гларусите като вярна стража,изчакват да си тръгнем аз и ти!

След нас поемат своята посоканад пенестата, пухкава вълна!Лодкаря пълни мрежите със стокаи тихичко си тръгва за дома!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Todos los derechos reservados

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0