27 ago 2007, 10:45

Крайбрежна вечер 

  Poesía
631 0 22
Самотна вечер. Гларуси крещят.
Самотни, бели чайките пригласят.
В безбрежно ярко синьото небе,
след облаците леко се понасят!

Пъстрее залеза. Небето ослепя.
Луната стария си път намира.
Слънцето си тръгва за дома-
(девица в манастира се прибира)!

Край пясъчната фигура на плажа
размиват се в самотност две следи.
А гларусите като вярна стража,
изчакват да си тръгнем аз и ти!

След нас поемат своята посока
над пенестата, пухкава вълна!
Лодкаря пълни мрежите със стока
и тихичко си тръгва за дома!

© Анета Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??