27 ago 2007, 10:45

Крайбрежна вечер

  Poesía
778 0 22
Самотна вечер. Гларуси крещят.Самотни, бели чайките пригласят.В безбрежно ярко синьото небе,след облаците леко се понасят!

Пъстрее залеза. Небето ослепя.Луната стария си път намира.Слънцето си тръгва за дома-(девица в манастира се прибира)!

Край пясъчната фигура на плажаразмиват се в самотност две следи.А гларусите като вярна стража,изчакват да си тръгнем аз и ти!

След нас поемат своята посоканад пенестата, пухкава вълна!Лодкаря пълни мрежите със стокаи тихичко си тръгва за дома!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...