Крайбрежна вечер
| Самотна вечер. Гларуси крещят.Самотни, бели чайките пригласят.В безбрежно ярко синьото небе,след облаците леко се понасят! Пъстрее залеза. Небето ослепя.Луната стария си път намира.Слънцето си тръгва за дома-(девица в манастира се прибира)! Край пясъчната фигура на плажаразмиват се в самотност две следи.А гларусите като вярна стража,изчакват да си тръгнем аз и ти! След нас поемат своята посоканад пенестата, пухкава вълна!Лодкаря пълни мрежите със стокаи тихичко си тръгва за дома! |
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Всички права запазени
