В тишината крайбрежната уличка
всеки ден ме очаква във синьо
и намига с очите си сенчести,
и гощава ме с едри смокини...
Тя от спомени вече забравя
и дори по обяд сладко дреме,
а оградите нощем изтръпват
от целувките сладко-солени.
Върху плочите нейни корави
тъй красиви мечти са родени
и раздели горчиво са плакали
след прегръдки за миг споделени. ...