ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
14 oct 2010, 12:21

Крайбрежната уличка 

  Poesía » Del paisaje
759 0 7

В тишината крайбрежната уличка

всеки ден ме очаква във синьо

и намига с очите си сенчести,

и гощава ме с едри смокини...

 

Тя от спомени вече забравя

и дори по обяд сладко дреме,

а оградите нощем изтръпват

от целувките сладко-солени.

 

Върху плочите нейни корави

тъй красиви мечти са родени

и раздели горчиво са плакали

след прегръдки за миг споделени.

 

Вдъхновение лодките връзвало

по стрехите ù в маслени бури,

зиме слята с морето замръзвала

със кожухче от лъскави миди.

 

На беседката нейна се гушели,

като гълъби  двойките влюбени,

и прибоя с душите си слушали,

всяка нощ, под звездите изгубени.

 

... И дочувам понякога с вятъра

смях отронен от нейния пристан

и се чудя: Нима е орисана

да разказва  Красивите истини?

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??