Крайбрежната уличка
В тишината крайбрежната уличка
всеки ден ме очаква във синьо
и намига с очите си сенчести,
и гощава ме с едри смокини...
Тя от спомени вече забравя
и дори по обяд сладко дреме,
а оградите нощем изтръпват
от целувките сладко-солени.
Върху плочите нейни корави
тъй красиви мечти са родени
и раздели горчиво са плакали
след прегръдки за миг споделени.
Вдъхновение лодките връзвало
по стрехите ù в маслени бури,
зиме слята с морето замръзвала
със кожухче от лъскави миди.
На беседката нейна се гушели,
като гълъби двойките влюбени,
и прибоя с душите си слушали,
всяка нощ, под звездите изгубени.
... И дочувам понякога с вятъра
смях отронен от нейния пристан
и се чудя: Нима е орисана
да разказва Красивите истини?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
