20 jun 2017, 20:10

Крале

  Poesía
991 0 0

Златни съдове, пълни с вино,

нощни убежища, криещи утеха,

издигнат трон от слонова кост,

червена разстлана дреха...

 

Неонов проблясък в стенните свещи,

прозорци пъстри наред над тях,

високи тавани и дълги одежди,

напоени с кървав грях...

 

Черни очи и разтворени устни,

златна корона на тъмни коси,

пръсти, потропващи с жезъл по пода,

дворец, изсмукващ души...

 

Заповеди несправедливи,

орган висок и начален,

някой ден може би тези крале

ще намерят своя край брутален...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Лазарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...