Красива си, когато спиш,

след диви бури укротена.

С дъхът си в моя се топиш,

пълзиш по крехките ми вени.

А, аз в самотния ти сън

да вляза искам неусетно...

Не ме оставяй сам навън

с едно мълчание бездетно.

Желая да те видя там,

където всяка нощ отиваш.

Камбана тъжна в празен храм

съм в оня миг – щом пак заспиваш.

Лежа от жажда изтощен

по твоя сън – неспирна вечност.

Презрях гладът си настървен

по теб – вълшебнице далечна.

Красива си, когато спиш,

а аз до теб, като бездомник

се моля да ме приютиш

в сънят си тих, за да те помня,

и в мойте сънища дори,

когато с друга се сънувам...

Да помня, как ще ме боли,

когато в теб не съществувам.