Красива си, когато спиш,
след диви бури укротена.
С дъхът си в моя се топиш,
пълзиш по крехките ми вени.
А, аз в самотния ти сън
да вляза искам неусетно...
Не ме оставяй сам навън
с едно мълчание бездетно.
Желая да те видя там,
където всяка нощ отиваш.
Камбана тъжна в празен храм
съм в оня миг – щом пак заспиваш. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация