22 ago 2015, 20:18

Красивата

  Poesía » Civil
844 0 1

февруари 2013 Румяна Славова 

 

Казват - с късмет е родена - 

жената красива. 

Любов, приятели, пари... 

даром са ù от Бога! 

Широко отворени са 

всички врати! 

Тяло, лице, коси... 

Не жена, 

а истинска болест! 

В очите носи прокоба зла! Омагьосва, оплита, замайва... 

Гледат мъжете, 

сякаш с празни глави... 

Използват - захвърлят! 

Жените - с оголени зъби... 

Завиждат - обиждат! 

Но тя свети, като звезда! 

А в душата свита 

болка от хули отглежда! 

За съпруги и майки 

заплаха е смъртна! 

"Такава" виновна е, 

че мъжете са, 

като разгонени песове! 

А нейните шефове? 

"Некадърна е..."- 

щом ласки откаже... 

И тя сама, 

със свойта орисия върви! 

Без грим... 

Безмилостно стегнала 

рекламни коси! 

Да вървиш до нея 

е сериозно изпитание. 

Залива те вълна 

от отрицание! 

Умна! Талантлива! 

Добросърдечна и мила! 

"О, моля ви! Та тя е 

просто красива! 

И как ми е съмнителна само! 

Уж все е недостъпна и хладна... 

А прехраната си, 

май по "он'я начин" изкарва..." 

Нея никой мъж, 

истински, не я обича! 

Ревнуват, 

като че вещ е безценна! 

Несигурна в себе си... 

В никой и в нищо... 

Гласът - тревожен! 

Погледът - нервен! 

Уж все по нея залитат, 

а вечно сама е в сърцето! 

В късните доби 

колекционира сълзи! 

В безсънни сънища 

крещи и шепти: 

"Боже, дъщеря ми, дано 

грозновата бъде... 

Но поне - щастлива!" 

Красотата, казват, 

ще спаси света... 

А кой ще спаси, 

красивата жена!?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Славова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Наистина възхитително!Не ми е попадало до сега.Благодаря,че ме "светна" Не смея да сравнявам...

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...