февруари 2013 Румяна Славова 

Казват - с късмет е родена - 

жената красива. 

Любов, приятели, пари... 

даром са ù от Бога! 

Широко отворени са 

всички врати! 

Тяло, лице, коси... 

Не жена, 

а истинска болест! 

В очите носи прокоба зла! Омагьосва, оплита, замайва... 

Гледат мъжете, 

сякаш с празни глави... 

Използват - захвърлят! 

Жените - с оголени зъби... 

Завиждат - обиждат! 

Но тя свети, като звезда! 

А в душата свита 

болка от хули отглежда! 

За съпруги и майки 

заплаха е смъртна! 

"Такава" виновна е, 

че мъжете са, 

като разгонени песове! 

А нейните шефове? 

"Некадърна е..."- 

щом ласки откаже... 

И тя сама, 

със свойта орисия върви! 

Без грим... 

Безмилостно стегнала 

рекламни коси! 

Да вървиш до нея 

е сериозно изпитание. 

Залива те вълна 

от отрицание! 

Умна! Талантлива! 

Добросърдечна и мила! 

"О, моля ви! Та тя е 

просто красива! 

И как ми е съмнителна само! 

Уж все е недостъпна и хладна... 

А прехраната си, 

май по "он'я начин" изкарва..." 

Нея никой мъж, 

истински, не я обича! 

Ревнуват, 

като че вещ е безценна! 

Несигурна в себе си... 

В никой и в нищо... 

Гласът - тревожен! 

Погледът - нервен! 

Уж все по нея залитат, 

а вечно сама е в сърцето! 

В късните доби 

колекционира сълзи! 

В безсънни сънища 

крещи и шепти: 

"Боже, дъщеря ми, дано 

грозновата бъде... 

Но поне - щастлива!" 

Красотата, казват, 

ще спаси света... 

А кой ще спаси, 

красивата жена!?