27 abr 2016, 0:51

Красиво, диво... 

  Poesía » De amor
309 0 4

Понякога трева съм,
а понякога съм роза.
От тези, дивите -
с многото бодли.
Стебла увивам
крехки, упорити, дръзки,
като ръце на влюбени жени
по раменете свидни и обични,
силни, мъжки. 
До кръв убождам
плевелите фалш, измама
и задушавам в драка
всякакви лъжи.
Когато ме полее дъжд от обич само,
възкръсвам и от суха слама
и пак красиво, диво розата цъфти. 


 

© Галина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??