27.04.2016 г., 0:51 ч.

Красиво, диво... 

  Поезия » Любовна
316 0 4

Понякога трева съм,
а понякога съм роза.
От тези, дивите -
с многото бодли.
Стебла увивам
крехки, упорити, дръзки,
като ръце на влюбени жени
по раменете свидни и обични,
силни, мъжки. 
До кръв убождам
плевелите фалш, измама
и задушавам в драка
всякакви лъжи.
Когато ме полее дъжд от обич само,
възкръсвам и от суха слама
и пак красиво, диво розата цъфти. 


 

© Галина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??