Красиво, диво...
Понякога трева съм,
а понякога съм роза.
От тези, дивите -
с многото бодли.
Стебла увивам
крехки, упорити, дръзки,
като ръце на влюбени жени
по раменете свидни и обични,
силни, мъжки.
До кръв убождам
плевелите фалш, измама
и задушавам в драка
всякакви лъжи.
Когато ме полее дъжд от обич само,
възкръсвам и от суха слама
и пак красиво, диво розата цъфти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Всички права запазени
