Напук на всяка лошотия,

напук на всяка грозота

аз днес пред вас ще разкрия

своята голяма красота.

Тая моя дълга шия

нямам аз къде да крия,

а косата ми чуплива

мия вечер със коприва.

Краката са кат къпина,

висока съм като върлина -

Наоми пасти да яде

от нея аз съм поооо-къде.

А кожата ми – нежна, бяла

нали във вар съм я държала.

И като кладенец дълбок

е моят поглед синеок.

Да, син е той, защото

ударих се днес рано във леглото.

А зъбите ми едри, бели

все орехи са те дробели.

Толкоз готина съм аз,

чак не зная в този час

как пред вас да се покажа

и мъката си да разкажа.

Зарад тая красота

стоя си аз все сам-сама,

кажете где ми е проблема,

изпаднала съм във дилема.