9 feb 2011, 21:53

Красота

992 0 0

Напук на всяка лошотия,

напук на всяка грозота

аз днес пред вас ще разкрия

своята голяма красота.

 

Тая моя дълга шия

нямам аз къде да крия,

а косата ми чуплива

мия вечер със коприва.

 

Краката са кат къпина,

висока съм като върлина -

Наоми пасти да яде

от нея аз съм поооо-къде.

 

А кожата ми – нежна, бяла

нали във вар съм я държала.

И като кладенец дълбок

е моят поглед синеок.

 

Да, син е той, защото

ударих се днес рано във леглото.

А зъбите ми едри, бели

все орехи са те дробели.

 

Толкоз готина съм аз,

чак не зная в този час

как пред вас да се покажа

и мъката си да разкажа.

 

Зарад тая красота

стоя си аз все сам-сама,

кажете где ми е проблема,

изпаднала съм във дилема.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тонка Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...