9.02.2011 г., 21:53

Красота

985 0 0

Напук на всяка лошотия,

напук на всяка грозота

аз днес пред вас ще разкрия

своята голяма красота.

 

Тая моя дълга шия

нямам аз къде да крия,

а косата ми чуплива

мия вечер със коприва.

 

Краката са кат къпина,

висока съм като върлина -

Наоми пасти да яде

от нея аз съм поооо-къде.

 

А кожата ми – нежна, бяла

нали във вар съм я държала.

И като кладенец дълбок

е моят поглед синеок.

 

Да, син е той, защото

ударих се днес рано във леглото.

А зъбите ми едри, бели

все орехи са те дробели.

 

Толкоз готина съм аз,

чак не зная в този час

как пред вас да се покажа

и мъката си да разкажа.

 

Зарад тая красота

стоя си аз все сам-сама,

кажете где ми е проблема,

изпаднала съм във дилема.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тонка Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...