23 dic 2008, 0:50

Красота

  Poesía » Otra
704 0 1





Животът сложи край на още една песен,
не го е грижа дали някой ще страда,
всички знаем, че пътят до тук не е лесен,
катерим стъпала и после всеки бавно пада!

След всеки край идва ново начало,
влагаме нови емоции и нови сили,
избърсваме потта от нашето чело
и всички погледи стават по-мили!

Виждаме чуждата усмивка как грейва,
виждаме как затворените очи се отварят,
вятърът идва и всичко лошо отвейва,
хората лошото в себе си затварят!

Изведнъж слънцето става по-сияйно,
облаците един по един изчезват,
лъжите и завистта изчезват безкрайно
и хората доброто в себе си показват!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...