23 дек. 2008 г., 00:50

Красота

698 0 1





Животът сложи край на още една песен,
не го е грижа дали някой ще страда,
всички знаем, че пътят до тук не е лесен,
катерим стъпала и после всеки бавно пада!

След всеки край идва ново начало,
влагаме нови емоции и нови сили,
избърсваме потта от нашето чело
и всички погледи стават по-мили!

Виждаме чуждата усмивка как грейва,
виждаме как затворените очи се отварят,
вятърът идва и всичко лошо отвейва,
хората лошото в себе си затварят!

Изведнъж слънцето става по-сияйно,
облаците един по един изчезват,
лъжите и завистта изчезват безкрайно
и хората доброто в себе си показват!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....