Откраднах миг за този дивен свят,
намерих се високо в планината,
от върлуващата прелест обладана,
кога баира изкачих, не помня.
Очите изнасилени от хубост,
ококорени не сварваха да мигнат,
съзнанието в шок от много гледки,
не смогваше всичко да асимилира.
Изморена от преливащото изобилство,
се спрях, за малко да почина.
Поседнах на затоплен слънчев камък,
сколасах за секунди очите да затворя. ...