3 jul 2015, 8:49

Красотата на живота

920 0 0

Да се завърнеш вкъщи,

тихо да приседнеш,

да се замислиш "Кога? Къде"

последно я видях. 

 

Да се усмихнеш не на сила

породено от образ на мечта

и да е обгърне нестихващо вълнение

неспирно, непотушимо

от нея - обикновената жена.

 

Да се опиташ да заспиш, 

а да не можеш.

Да мечтаеш и подреждаш 

          всяка стъпка от деня,

да опиташ с цветя да я обгърнеш, 

а сред всички най-красив цвят да бъде тя.

 

Да се събудиш сутрин рано

и да почувстваш изгубена зора,

зора, която може да е споделена,

но отново да я няма любимата една.


И чудейки се как да я спечелиш,

да плетеш сценарии немислими до сега,

да я видиш, чуеш и прегърнеш,

макар и лекичко, едва.


Да видиш устните и нежни

как лекичко помръдват в страха,

да кажат думичките нежни,

бушуващи и в твоята душа.


Но чакаш ли ти дълго, братко,

тя любовта ти да прозре,

не знаеш таз уста дали ще се отвори

любовни думи тя да изрече. 


Затова говори, бори се,

оплитай нейното сърце. 


И късно, някога след време,

когато те опре ръчичка на дете

и живота интриги заплете,

ти всеки отговор в нея да намираш,

красотата на живота - 

в нейното лице.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Батев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...