28 oct 2011, 21:07

Кратък път

  Poesía
1.1K 0 12

Като жива вода,
като лъч светлина
течен огън в кръвта се разлива
и оставя следа -
цвят от пъстра дъга -
всеки миг, после бавно изстива.

Носи накит зелен
разцъфтелият ден
и отлита, без звук си отива,
а след него, смутен,
от секунда роден,
порив жив уморено заспива.

Пак изправя се горд
тоз магьосник живот
да напомни, че пътят е кратък
и законът жесток
без формалност и срок
скоро всички ще прати оттатък.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....