Като жива вода,
като лъч светлина
течен огън в кръвта се разлива
и оставя следа -
цвят от пъстра дъга -
всеки миг, после бавно изстива.
Носи накит зелен
разцъфтелият ден
и отлита, без звук си отива,
а след него, смутен,
от секунда роден,
порив жив уморено заспива.
Пак изправя се горд
тоз магьосник живот
да напомни, че пътят е кратък
и законът жесток
без формалност и срок
скоро всички ще прати оттатък.
© Вики All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
