Деспотизъм и насилие ни заливат,

хаос и разруха земята обливат.

Не прохладен дъжд, а наситено червена кръв се лее

и смъртта победоносна песен пее.

Имаме смелостта хора да се наречем

и края си мислехме, че можем да предречем.

За велики се мислехме и непобедими,

а, всъщност, сме прекалено уязвими.

Въобразихме си, че всичко можем и знаем

и накрая върху труда си почнахме да пикаем.

И, в крайна сметка, какво се оказа?

Сега във всеки от нас бушува страх и омраза.

И накъде сега? Егоисти много станахме

и хора да бъдем престанахме.

В червеи жалки се превърнахме

и в лицата на приятелите си повърнахме.

Накъдето и да се обърнеш, виждаш тела, плуващи в кръв,

използвани някога от някой за стръв.

Научихме се да избиваме себеподобни,

за да бъдем на околните удобни.