Деспотизъм и насилие ни заливат,
хаос и разруха земята обливат.
Не прохладен дъжд, а наситено червена кръв се лее
и смъртта победоносна песен пее.
Имаме смелостта хора да се наречем
и края си мислехме, че можем да предречем.
За велики се мислехме и непобедими,
а, всъщност, сме прекалено уязвими.
Въобразихме си, че всичко можем и знаем
и накрая върху труда си почнахме да пикаем.
И, в крайна сметка, какво се оказа?
Сега във всеки от нас бушува страх и омраза.
И накъде сега? Егоисти много станахме
и хора да бъдем престанахме.
В червеи жалки се превърнахме
и в лицата на приятелите си повърнахме.
Накъдето и да се обърнеш, виждаш тела, плуващи в кръв,
използвани някога от някой за стръв.
Научихме се да избиваме себеподобни,
за да бъдем на околните удобни.
© Женя Всички права запазени