3 mar 2010, 0:39

Краят

  Poesía » Otra
1.5K 0 5

Наливайки алкохола дълбоко в нищожеството си,
очите ти - червени фарове, гледат ме,
усмивката - неприятно изкривена, смее ми се,
тялото ти - странно наклонено, вика ме,
думите ти - страшно шумни, гонят ме.

Вратата - неочаквано малка, подканя ме,
прозорците - огледално сини, ругаят ме,
слънцето - носталгично усмихнато, удря ме,
стените - лошо наклонени, задушават ме.

Очите ми - лудешки нетърпеливи, въртят се,
гласът ми - зле настроен, обвинява те,
спомените ни - добре запомнени, губят се,
сълзите - непоносимо затоплени, гонят се,
врагът в чашата - зле прикрит, съчувства ни.

Пространството - прекалено разтегнато, разделя ни,
празната стая - твърде празна, събира ни..

Двама сме - неправилно разбрани!
Двама сме... а светът - един.
Тръгвам си - вече забравена!
Целувай чашката... - така обичана.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© КккКкк Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...