31 mar 2006, 10:13

Краят идва... 

  Poesía
846 0 1
Думите остри нараняват
сърцето неопитно и незнаещо.
Грубо раздират те плътта
и хиляди парченца се разпиляват.
Топлината е вече неспособна
да събере останките от
нехайно разпокъсаното сърце.
И мрак настъпва,
и болката усилва се,
и дъхът не стига,
и сълзите давят вик спотаен,
и само стон на неиздържима болка ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??