31 mar 2006, 10:13

Краят идва...

  Poesía
1.1K 0 1
Думите остри нараняват
сърцето неопитно и незнаещо.
Грубо раздират те плътта
и хиляди парченца се разпиляват.
Топлината е вече неспособна
да събере останките от
нехайно разпокъсаното сърце.
И мрак настъпва,
и болката усилва се,
и дъхът не стига,
и сълзите давят вик спотаен,
и само стон на неиздържима болка
разцепва неудобната тишина.
И... краят идва!...
Болката за винаги спира!
Сърцето с последни сили тупти,
стон последен вест навява -
душата е в Рая,
а Ада безпомощно продължава да крещи
по сърцето безвъзратно изгубено!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъжно,но хубаво казано!!!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...