23 mar 2012, 12:40

Краят ми

  Poesía
930 0 2

Краят ми


Ще те удавя във дъжда

на тази превъзходна лятна буря

и тихо прага на греха

прекрачвайки, ще се обърна.

Ще вперя поглед някъде в нощта,

в мига последен да те видя,

разделяйки душата от плътта,

ще се усмихна и ще си отида.

И в царството на злото ще вървя,

от себе си ще смъкна всяка дреха,

забравила какво е гордостта,

забравила за жалката утеха…

Но няма вече да боли,

когато с друга някоя те видя,

когато те отпращам сутринта,

дори когато си отида.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кат Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...