Краят ми
Ще те удавя във дъжда
на тази превъзходна лятна буря
и тихо прага на греха
прекрачвайки, ще се обърна.
Ще вперя поглед някъде в нощта,
в мига последен да те видя,
разделяйки душата от плътта,
ще се усмихна и ще си отида.
И в царството на злото ще вървя,
от себе си ще смъкна всяка дреха,
забравила какво е гордостта,
забравила за жалката утеха…
Но няма вече да боли,
когато с друга някоя те видя,
когато те отпращам сутринта,
дори когато си отида.
© Кат Всички права запазени