Краят на чакането
Жулиета стои и се взира отчаяно в здрача.
Колко нощи прекара на стария, прашен балкон!?
Още млада е, значи, все още умее да плаче
и да чака звезда да изгрее на пуст небосклон.
Зад гърба и́ висят, отмалели и тежки, крилата и́ -
няма място за тях, твърде тесни са тези стени,
закърняват и вехнат от дяволски дългото чакане
с някой влюбен Ромео да потърсят простор, висини.
Всички празници губи, от умора едва се крепи
на пантофките бални, а под тях вече зреят светкавици,
но не прави безсмислени опити просто да спи,
че дори и в съня няма балове, танци, наздравици...
И полека изпълва я странен, безименен гняв.
Не към него - невинен е, просто гневи́ се на себе си,
че загуби години за някакъв спомен мъгля́в
и дори красотата спасителна, днес непотребна е.
В най-дълбокия вир на сърцето си знае сама -
от безплодно очакване, по-зле не може да бъде.
Още силна е, още не е спомен стар младостта,
огледалото строго, все така, не изрича присъда.
И разпери крилата - първо плахо, а после - с размах.
Още помнеше как се лети (май забравяне няма).
С благодарност прие на Ромео урока - без страх
отлетя надалеч. А стените ... били са измама.
© Вики Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Поредния красив стих, житейски мъдър, с великолепен завършек! Поздрави, Вики!
-
Ако сам не разбиеш оковите на собствения си затвор, няма кой да ти го случи! Великолепен стих!
-
Много хубав песенен стих, с тези зреещи "светкавици" под "пантофките бални" и с още куп очарователни метафори! Браво, Саводивче!
-
Макар и крилата мечтата всъщност е само наше Очакване. Разчитайки дълго на нейните криле, постепенно овързваме своите с неизбежните условности, съпътстващи лелеяното Случване. А когато то все не идва, и не идва...приземяването е болезнено.
-
"С благодарност прие на Ромео урока - без страх
отлетя надалеч. А стените ... били са измама."!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
