4.07.2018 г., 3:11 ч.

Краят на чакането 

  Поезия
708 8 5

Жулиета стои и се взира отчаяно в здрача.
Колко нощи прекара на стария, прашен балкон!?
Още млада е, значи, все още умее да плаче
и да чака звезда да изгрее на пуст небосклон.

Зад гърба и́ висят, отмалели и тежки, крилата и́ - 
няма място за тях, твърде тесни са тези стени,
закърняват и вехнат от дяволски дългото чакане
с някой влюбен Ромео да потърсят простор, висини.

Всички празници губи, от умора едва се крепи
на пантофките бални, а под тях вече зреят светкавици,
но не прави безсмислени опити просто да спи,
че дори и в съня няма балове, танци, наздравици...

И полека изпълва я странен, безименен гняв.
Не към него - невинен е, просто гневи́ се на себе си,
че загуби години за някакъв спомен мъгля́в
и дори красотата спасителна, днес непотребна е. 

В най-дълбокия вир на сърцето си знае сама - 
от безплодно очакване, по-зле не може да бъде.
Още силна е, още не е спомен стар младостта,
огледалото строго, все така, не изрича присъда.

И разпери крилата - първо плахо, а после - с размах.
Още помнеше как се лети (май забравяне няма).
С благодарност прие на Ромео урока - без страх
отлетя надалеч. А стените ... били са измама.

© Вики Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поредния красив стих, житейски мъдър, с великолепен завършек! Поздрави, Вики!
  • Ако сам не разбиеш оковите на собствения си затвор, няма кой да ти го случи! Великолепен стих!
  • Много хубав песенен стих, с тези зреещи "светкавици" под "пантофките бални" и с още куп очарователни метафори! Браво, Саводивче!
  • Макар и крилата мечтата всъщност е само наше Очакване. Разчитайки дълго на нейните криле, постепенно овързваме своите с неизбежните условности, съпътстващи лелеяното Случване. А когато то все не идва, и не идва...приземяването е болезнено.
  • "С благодарност прие на Ромео урока - без страх
    отлетя надалеч. А стените ... били са измама."!!!
Предложения
: ??:??