21 ene 2010, 11:16

Краят на началото

  Poesía
2.1K 0 20

Ограничаваш моя свят до огледалото,

където вместо мене търся теб.

Ти си началото и краят на спиралата.

И буквите на всеки следващ ред.

Побъркваш. Тази близост подлудява.

Докосвам се. И искам да си ти.

Стъкло. А като нож разполовява

душата ми на няколко души.

И всяка част е някаква вселена,

където съм безтебна и сама.

Ограждам. И така съм оградена,

че в мен достига само тишина.

Но теб те има. Трябва да те има!

Игра на светлината в огледалото.

Създавам те. Изричам твойто име.

 

Ден първи. Краят на началото.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...