Краят на началото
Ограничаваш моя свят до огледалото,
където вместо мене търся теб.
Ти си началото и краят на спиралата.
И буквите на всеки следващ ред.
Побъркваш. Тази близост подлудява.
Докосвам се. И искам да си ти.
Стъкло. А като нож разполовява
душата ми на няколко души.
И всяка част е някаква вселена,
където съм безтебна и сама.
Ограждам. И така съм оградена,
че в мен достига само тишина.
Но теб те има. Трябва да те има!
Игра на светлината в огледалото.
Създавам те. Изричам твойто име.
Ден първи. Краят на началото.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Тодорова Всички права запазени
