Ще си изпусна влака за " По Дяволите"!
Както никога. Така. Нарочно.
Ще изстина, без да съм намразвала.
Към края си, когато ще започна.
Всеки мой копнеж от тук, ще тръгне.
(Светът е Свят, за да не бъде клетка).
Времето ще спре пред мен, за да не зърне
две зенѝци, осъзнавайки ги. За последно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse