15 jun 2005, 11:01

Крехки нюанси

  Poesía
1.2K 0 4

Ако заровя мълчанието в пясъка
и в колбата на времето
налея
грохота
от пяната събудена,
след прехода на миналите кораби
през дълго
нощно бдение -
ще се разнищят крехките нюанси
на мисълта
успяла да събори
стените на непреходното с взор...

Тогава твоят глас ще проговори
откъртен
от подводните скали
и в процепа
на сребърното дъно
ще се разтвори щедро като обич.
Така ме стигаш в ехо,
а прибоят
утихва в дланите ми топли.
Чуй! Тихо е.
А край скалите,
навярно някой тихичко се моли.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...