Крилете ми

12 feb 2015, 22:05

Poesía

643 0 3

КРИЛЕТЕ МИ

/Изповед на една Муза/

Надежда Павлова /Перличка/

Крилете ми не са от този свят.

Приемах земни образи. За кратко.

Видяхте ме във образ на жена.

Бях горска фея. Цвете. И русалка.

Поисках Любовта си да ви дам

и вие я приехте уж. С усмивка.

За вас създадох морския си храм -

от думи. Цветове. И друго нищо.

Тъй малко ли видя ви се това?

На никого ли Храмът не е нужен?

Захвърлихте крилете ми в пожар.

За всички Любовта остана чужда...

Предложихте ми лъжесвобода

чрез робство на корона от илюзии.

Зазидахте душата ми в стена...

Обрекохте ме сляпо на бездушие...

Това е... Точно тук ще замълча.

Да сте щастливи ще ви пожелая.

Да сбъдвате мечтите си докрай.

Обичайте и вярвайте! Това е...

Крилете ми не са от този свят.

В пожара земен няма да загинат.

Отново ще летя. И ще творя.

И Любовта ми няма да премине.

12.02.2015

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.