Крилете ми
КРИЛЕТЕ МИ
/Изповед на една Муза/
Надежда Павлова /Перличка/
Крилете ми не са от този свят.
Приемах земни образи. За кратко.
Видяхте ме във образ на жена.
Бях горска фея. Цвете. И русалка.
Поисках Любовта си да ви дам
и вие я приехте уж. С усмивка.
За вас създадох морския си храм -
от думи. Цветове. И друго нищо.
Тъй малко ли видя ви се това?
На никого ли Храмът не е нужен?
Захвърлихте крилете ми в пожар.
За всички Любовта остана чужда...
Предложихте ми лъжесвобода
чрез робство на корона от илюзии.
Зазидахте душата ми в стена...
Обрекохте ме сляпо на бездушие...
Това е... Точно тук ще замълча.
Да сте щастливи ще ви пожелая.
Да сбъдвате мечтите си докрай.
Обичайте и вярвайте! Това е...
Крилете ми не са от този свят.
В пожара земен няма да загинат.
Отново ще летя. И ще творя.
И Любовта ми няма да премине.
12.02.2015
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Павлова Всички права запазени
