4 jul 2009, 19:30

Кристална сълза

  Poesía » Otra
677 0 2

                                                 

Мелодия в главата ми върти се.

Тихи звуци ехтят в душата и сърцето ми.

За кратко спрях да дишам.

За секунда забравих коя съм всъщност.

 

Защо усещам, че нещо в мен напира

и не ме оставя на мира?

Чувствам как очите ми се пълнят с сълзи.

Но не искам да плача!

Не искам да показвам слабостта си!

Не искам!

 

Искам да съм господарка на самата мен.

Но това възможно ли е? - питам се от онзи ден.

Усещам как малко по малко губя контрол над себе си.

Усещам как кристална сълза по лицето ми нежно се стича.

Но не искам! Не искам да показвам слабостта си!

 

Малко по малко,

без да искам, кристални капки от очите ми се стичат.

А аз не искам и продължавам болката си да отричам .

Аз съм силна, все това повтарям.

Не искам да показвам слабостта си!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...