Jul 4, 2009, 7:30 PM

Кристална сълза

  Poetry » Other
680 0 2

                                                 

Мелодия в главата ми върти се.

Тихи звуци ехтят в душата и сърцето ми.

За кратко спрях да дишам.

За секунда забравих коя съм всъщност.

 

Защо усещам, че нещо в мен напира

и не ме оставя на мира?

Чувствам как очите ми се пълнят с сълзи.

Но не искам да плача!

Не искам да показвам слабостта си!

Не искам!

 

Искам да съм господарка на самата мен.

Но това възможно ли е? - питам се от онзи ден.

Усещам как малко по малко губя контрол над себе си.

Усещам как кристална сълза по лицето ми нежно се стича.

Но не искам! Не искам да показвам слабостта си!

 

Малко по малко,

без да искам, кристални капки от очите ми се стичат.

А аз не искам и продължавам болката си да отричам .

Аз съм силна, все това повтарям.

Не искам да показвам слабостта си!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...